Кой е най-зеленият кандидат за президент на САЩ сред демократите?
Когато CNN направи анкета за благосклонностите на гласоподавателите по отношение на демократичните претенденти за президент на Съединени американски щати, беше изненадващо да се означи, че главното терзание измежду допитаните бе обвързвано с изменението на климата.
Много от постоянните консуматори на медийно наличие евентуално не са учудени от това, защото смяната в климатичните условия е съществена тематика на геополитическия фокус. Поради нейната възходяща значителност някои претенденти от Демократическата партия слагат този въпрос в центъра на своята кандидатпрезидентска акция, написа Ирина Слав за Oilprice.
Кандидатът с най-силно изразен климатичен фокус е губернаторът на Вашингтон Джей Инсли .
68-годишният Инсли е същински бранител на битката против климатичните промени, като слага въпроса за световното стопляне на върха на дневния ред на своята акция. Той е класиран преди всичко в подреждането на природозащитната организация „ Грийнпийс “, което преглежда проектите на претендентите, свързани с климатичните промени.
Неговият проект за ограничение на отрицателните резултати върху климата ще коства 9 трлн. $ през идващите 10 години и ще бъде фокусиран върху напълно „ чиста, възобновима и лишена от излъчвания сила в енергетиката до 2035 година “, която ще бъде генерирана от вятърни и слънчеви централи. Планът не изключва потреблението и на нуклеарна сила и технология за хващане на въглеродния диоксид.
Сенаторът Бърни Сандърс , различен представител на бранителите на климата, не губи скъпо време в правенето на своя платформа по отношение на тази тематика. Напротив. Сандърс пази концепцията за приемане на Нов зелен курс (Green New Deal), като средство за справяне с климатичните промени. Той също по този начин поддържа цялостната възбрана за експорт на изкопаеми горива и унищожаване на фракинг процедурите, с които се извлича шистово гориво от земните ядра.
Зеленият индустриален проект на сенатор Елизабет Уорън се откроява в тълпата – той се концентрира върху проучванията и развиването на по-зелени енергийни технологии и не следва известното разбиране за стимулиране на слънчевата и вятърната сила.
Планът на Уорън е доста по-евтин от този на Сандърс - „ единствено “ 2 трлн. $.
Относно цената на климатичните платформи, с най-скъпа такава може да се похвали Майкъл Бенет . Неговият проект включва основаването на Банка за климата, която да катализира 10 трлн. $ под формата на вложения в частния бранш, ориентирани към нововъведенията, които да основат нови пазари за американския бизнес както на локално равнище, по този начин и по света.
Бето О ’ Рурк е различен либерален претендент, който се появява в новинарските заглавия, изключително откакто за първи път одобри пари от петролната промишленост за своята акция, след което обаче ги върна.
Планът на О’Рурк за климата, изискващ 5 трлн. $ за 10 години, планува, сходно на всички останали, затваряне на федералните земи за петролните и газови сондажи и обезпечаване на достъп до технологии и пазари, които разрешават на земеделските производители да се възползват от намаляването на излъчванията парникови газове и най-много на метана, отделян при отглеждането на животни.
Останалите претенденти не разполагат с толкоз забележими климатични хрумвания. Някои от тях даже нямат съответни платформи за климата, като към момента могат да поправят този пропуск, защото изменението на климата се обрисува като главен въпрос на идните първи демократични диспути тази седмица.
По публикацията работи: Аспарух Илиев
Много от постоянните консуматори на медийно наличие евентуално не са учудени от това, защото смяната в климатичните условия е съществена тематика на геополитическия фокус. Поради нейната възходяща значителност някои претенденти от Демократическата партия слагат този въпрос в центъра на своята кандидатпрезидентска акция, написа Ирина Слав за Oilprice.
Кандидатът с най-силно изразен климатичен фокус е губернаторът на Вашингтон Джей Инсли .
68-годишният Инсли е същински бранител на битката против климатичните промени, като слага въпроса за световното стопляне на върха на дневния ред на своята акция. Той е класиран преди всичко в подреждането на природозащитната организация „ Грийнпийс “, което преглежда проектите на претендентите, свързани с климатичните промени.
Неговият проект за ограничение на отрицателните резултати върху климата ще коства 9 трлн. $ през идващите 10 години и ще бъде фокусиран върху напълно „ чиста, възобновима и лишена от излъчвания сила в енергетиката до 2035 година “, която ще бъде генерирана от вятърни и слънчеви централи. Планът не изключва потреблението и на нуклеарна сила и технология за хващане на въглеродния диоксид.
Сенаторът Бърни Сандърс , различен представител на бранителите на климата, не губи скъпо време в правенето на своя платформа по отношение на тази тематика. Напротив. Сандърс пази концепцията за приемане на Нов зелен курс (Green New Deal), като средство за справяне с климатичните промени. Той също по този начин поддържа цялостната възбрана за експорт на изкопаеми горива и унищожаване на фракинг процедурите, с които се извлича шистово гориво от земните ядра.
Зеленият индустриален проект на сенатор Елизабет Уорън се откроява в тълпата – той се концентрира върху проучванията и развиването на по-зелени енергийни технологии и не следва известното разбиране за стимулиране на слънчевата и вятърната сила.
Планът на Уорън е доста по-евтин от този на Сандърс - „ единствено “ 2 трлн. $.
Относно цената на климатичните платформи, с най-скъпа такава може да се похвали Майкъл Бенет . Неговият проект включва основаването на Банка за климата, която да катализира 10 трлн. $ под формата на вложения в частния бранш, ориентирани към нововъведенията, които да основат нови пазари за американския бизнес както на локално равнище, по този начин и по света.
Бето О ’ Рурк е различен либерален претендент, който се появява в новинарските заглавия, изключително откакто за първи път одобри пари от петролната промишленост за своята акция, след което обаче ги върна.
Планът на О’Рурк за климата, изискващ 5 трлн. $ за 10 години, планува, сходно на всички останали, затваряне на федералните земи за петролните и газови сондажи и обезпечаване на достъп до технологии и пазари, които разрешават на земеделските производители да се възползват от намаляването на излъчванията парникови газове и най-много на метана, отделян при отглеждането на животни.
Останалите претенденти не разполагат с толкоз забележими климатични хрумвания. Някои от тях даже нямат съответни платформи за климата, като към момента могат да поправят този пропуск, защото изменението на климата се обрисува като главен въпрос на идните първи демократични диспути тази седмица.
По публикацията работи: Аспарух Илиев
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ